Разпадът на СССР в десет дни

18.08

На 18 август 1991 г. Михаил Горбачов бил на почивка във Форос, Крим. Два дни по-късно трябвало да подпише нов съюзен договор, който давал на републиките толкова свобода, че Съветският съюз на практика ставал конфедерация.

Следобед при него дошла делегация от Москва с искане да обяви извънредно положение или да си подаде оставката. Горбачов отказал. Телефоните в дачата били изключени — всичките, включително правителствената линия. Около резиденцията застанала охрана и президентът на Съветския съюз останал под домашен арест в собствената си почивка.

Вечерта в Москва осем души подписали документите, с които поемали властта. Нарекли се Държавен комитет по извънредното положение.

19.08

На 19 август в 6 часа сутринта радиото съобщило, че Горбачов е „по здравословни причини“ неспособен да изпълнява задълженията си. По телевизията пуснали „Лебедово езеро“ — балетът, с който съветската телевизия традиционно запълвала дните на криза. В Москва влезли над 300 танка и бронирани машини.

Комитетът обявил извънредно положение, забранил стачките и затворил почти всички вестници. Пропуснал обаче едно: не арестувал Борис Елцин.

Към обед Елцин излязъл от сградата на руския парламент, качил се на танк №110 и прочел обръщение: превратът е незаконен, армията да не стреля по народа. Снимката обиколила света до вечерта.

Вечерта комитетът дал пресконференция. Ръцете на изпълняващия длъжността президент Генадий Янаев видимо треперели пред камерите. Всеки, който гледал, го видял.

20.08

На 20 август пред руския парламент — „Белия дом“ — се събрали между 100 000 и 200 000 души. Направили барикади от тролейбуси, бетон и арматура, стояли на дъжда цяла нощ и чакали щурм.

Щурмът бил планиран за 3 часа сутринта: специалните части „Алфа“ и „Вимпел“ трябвало да влязат в сградата. Командирите преценили, че няма как да стане без стотици жертви, и отказали да тръгнат. Писмена заповед така и не дошла — никой от комитета не искал подписът да е негов.

Превратът имал танкове, но нямал човек, готов да каже „стреляйте“.

21.08

През нощта на 20 срещу 21 август в тунела на Садовое колцо колона бронетранспортьори опитала да мине през барикада. Загинали трима млади мъже — Дмитрий Комар, Владимир Усов и Илия Кричевски. Те останали единствените жертви на преврата в Москва.

Сутринта армията започнала да изтегля машините от града. До обед комитетът се разпаднал; част от членовете му хванали самолет за Крим, за да молят Горбачов за прощение. Министърът на вътрешните работи Борис Пуго се застрелял на следващия ден.

Горбачов се върнал в Москва като президент на държава, в която вече не той бил силният човек. Силният бил Елцин — онзи, който го бил спасил. Няколко дни по-късно Елцин спрял дейността на Комунистическата партия на руска земя.

24.08

Превратът целял да спаси Съюза. Свършил го за седмици.

На 24 август Върховната рада в Киев обявила независимостта на Украйна — 346 гласа „за“ при един „против“. Същия ден Горбачов подал оставка като генерален секретар на КПСС и призовал Централния комитет да се саморазпусне. Партията, управлявала държавата седемдесет и четири години, била разпусната от собствения си лидер.

До края на септември независимост обявили Естония, Латвия, Литва, Молдова, Азербайджан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Армения. Горбачов още бил президент на Съветския съюз — държава, която се разпадала под подписа му.

06.09

На 6 септември паднали два подписа в един ден.

Държавният съвет на СССР признал независимостта на Естония, Латвия и Литва — трите държави, които Съюзът анексирал през 1940 г. и петдесет години твърдял, че са негови по собствена воля.

Същия ден Ленинград си върнал името Санкт Петербург. Градът, носил името на основателя на съветската държава, бил гласувал на референдум да го свали. Табелите започнали да се сменят веднага.

01.12

На 1 декември Украйна подложила августовската декларация на референдум. Гласували над 84% от избирателите и над 90% казали „да“ на независимостта. „Да“ надделяло във всяка една област — в Крим с 54%, в рускоезичния Донецк с над 80%.

Това бил краят. Съюз без Украйна — втората по население република, житницата и голяма част от военната индустрия — нямал смисъл дори на хартия. Елцин го знаел. Горбачов отказвал да го приеме.

08.12

На 8 декември в правителствена ловна резиденция в Беловежката пуща, Беларус, се срещнали трима: Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич — лидерите на Русия, Украйна и Беларус. Същите три републики, които през 1922 г. подписали създаването на Съюза.

Подписали няколко страници, в които стои: Съюзът на съветските социалистически републики като субект на международното право и геополитическа реалност престава да съществува. На негово място обявили Общност на независимите държави.

После се обадили по телефона. Шушкевич — на Горбачов, Елцин — на американския президент Буш. По разказите на участниците Вашингтон научил преди Кремъл.

21.12

Беловежкото споразумение било подписано от три републики. Оставали още дузина, които никой не бил питал.

На 21 декември в Алма-Ата се събрали единайсет от тях и подписали декларация: присъединяват се към Общността и потвърждават, че Съветският съюз престава да съществува. Грузия дошла само като наблюдател, а Балтийските държави изобщо не дошли.

С този подпис Горбачов станал президент без държава. Съобщили му го. Не го питали.

25.12

На 25 декември в 19:00 ч. Горбачов седнал пред камерите в Кремъл и обявил, че прекратява дейността си като президент на СССР. Говорил около десет минути. Когато дошло време да подпише указа, с който предавал контрола над ядрения арсенал, писалката му не писала и той взел писалката на журналиста от CNN, който снимал.

В 19:32 ч. червеното знаме с чука и сърпа слязло от купола на Сената в Кремъл. Вдигнали руския трикольор. Нямало церемония, нямало реч, нямало публика — просто смяна на знамето, за по-малко от минута.

На следващия ден Съветът на републиките гласувал официалното прекратяване на СССР. Останали петнайсет нови държави, около 290 милиона души и една сутрин, в която много хора не знаели в коя държава се будят.

Съветският съюз не бил свален от враг. Разпаднал се, когато републиките му една по една решили, че вече няма смисъл — и когато в Москва не се намерил човек, готов да каже „стреляйте“.