всички статии
подписването на Версайския договор в Огледалната зала, 1919 г.

Втората световна война в единайсет дати

1919

Първата световна война свършва през 1918 г., а на 28 юни 1919 г. победителите подписват сметката. Германия губи една осма от територията си и всичките си колонии, армията ѝ е свалена до сто хиляди души, а в договора е записано черно на бяло, че войната е по нейна вина. Репарациите са 132 милиарда златни марки.

Германия не е допусната до преговорите. Подписва под заплаха от нова офанзива и нарича договора „диктат“.

Френският маршал Фердинанд Фош чете текста и казва: „Това не е мир. Това е примирие за двайсет години.“ Сбъркал е с два месеца.

факелно шествие по улиците на Берлин, януари 1933 г.
1933

Партията на Хитлер никога не печели мнозинство на свободни избори. На последните преди властта взема около една трета от гласовете. На 30 януари 1933 г. президентът Хинденбург все пак го назначава за канцлер — съветниците му са убедени, че ще го удържат.

Отнема му два месеца. На 27 февруари Райхстагът гори и на другия ден основните права са отменени „временно“. На 23 март парламентът гласува закон, с който предава законодателната власт на правителството. През март отваря и първият концентрационен лагер – Дахау, за политически затворници.

Демокрацията му дава властта веднъж. Той я използва, за да я премахне.

четиримата в Мюнхен над картата на Чехословакия, септември 1938 г.
1938

През март 1938 г. Германия влиза в Австрия и я присъединява. През септември идва ред на Чехословакия: в Мюнхен Великобритания, Франция, Германия и Италия решават съдбата ѝ за една нощ. Чехословашки представител не е допуснат в залата.

Чембърлейн се прибира в Лондон, размахва листа и обявява „мир за нашето време“. Чехословакия губи граничните си планини заедно с крепостите по тях – без нито един изстрел. Шест месеца по-късно Германия взема и останалото.

През нощта на 9 срещу 10 ноември из цяла Германия горят синагоги, трошат се витрини и трийсет хиляди евреи са откарани в лагери. Светът се възмущава и не прави нищо.

немски войници разбиват граничната бариера с Полша, 1 септември 1939 г.
1939

На 23 август 1939 г. светът научава нещо невъзможно: Германия и Съветският съюз подписват пакт за ненападение. Невъзможно, защото двете държави са идеологически врагове. В тайния протокол, който никой не вижда, те си разделят Полша, Прибалтика и Бесарабия.

На 1 септември в 4:45 сутринта Германия напада Полша. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война. На 17 септември Червената армия влиза в Полша от изток. До края на месеца държавата я няма.

Двамата най-големи врагове в Европа първо си поделят съседа. После ще се вкопчат един в друг.

евакуацията от Дюнкерк — войници чакат на плажа, юни 1940 г.
1940

През април 1940 г. германците вземат Дания и Норвегия. На 10 май тръгват срещу Белгия, Холандия и Франция. Френската армия се смята за най-силната в Европа; германците минават през Арденските гори, където никой не ги очаква, и я разрязват на две.

От плажа при Дюнкерк британците евакуират 338 000 души с всичко, което плава, включително рибарски лодки. На 14 юни Париж пада. На 22 юни Франция подписва примирие – в същия железопътен вагон, в който Германия е капитулирала през 1918 г. Хитлер нарежда да го докарат там нарочно.

Франция издържа четири години в предишната война. В тази пада за шест седмици. Остава Великобритания, съвсем сама, и лятото минава в битка в небето над нея.

германска колона навлиза в съветска степ, юни 1941 г.
1941

На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз – над три милиона войници, най-голямото нашествие в историята. Пактът издържа двайсет и два месеца. До декември германците виждат кулите на Москва, но не влизат в нея.

На 7 декември японски самолетоносачи удрят американската база Пърл Харбър. Загиват 2403 американци. На другия ден САЩ влизат във войната, а на 11 декември Хитлер сам обявява война на Америка – ход, който и до днес никой не е обяснил убедително.

За шест месеца войната на Германия срещу съседите ѝ става война срещу три континента и срещу трите най-големи индустрии на света едновременно.

вила край замръзнало езеро, черни коли пред входа, зимно утро
1942

На 20 януари 1942 г. петнайсет високопоставени служители се събират в една вила край берлинско езеро. Срещата трае деветдесет минути. Сервира се обяд.

Протоколът, който излиза от нея, е административен документ: разпределя отговорности между министерства за това, което наричат „окончателно решение на еврейския въпрос“, и съдържа таблица с броя на евреите по държави – единайсет милиона.

Решението не е взето там. То вече се изпълнява: от половин година зад фронта стрелят в изкопи. Във Ванзе само уреждат логистиката – кой доставя влаковете, кой ги брои, кой плаща. Така убийството на шест милиона души става работа с график.

руините на Сталинград през зимата, колона пленници
1943

Германската 6-а армия влиза в Сталинград през август 1942 г. и се бие улица по улица три месеца. През ноември съветските войски не я атакуват челно – заобикалят я и я затварят в обръч. Хитлер забранява пробив.

На 2 февруари 1943 г. остатъкът капитулира: 91 000 пленници, измръзнали и гладни. У дома след години се връщат около шест хиляди от тях.

През юли при Курск Германия опитва последното си голямо настъпление на изток и го губи в най-мащабното танково сражение. От този момент до края на войната германският фронт на изток само отстъпва.

десантът в Нормандия, 6 юни 1944 г.
1944

На 6 юни 1944 г. съюзниците стоварват около 156 000 души на пет плажа в Нормандия, прикрити от близо пет хиляди кораба. Германците очакват десанта по-нагоре по брега и резервите им пристигат късно.

Шестнайсет дни по-късно, на 22 юни, Червената армия започва операция „Багратион“ и смазва цяла група армии. За два месеца съветският фронт се придвижва шестстотин километра на запад.

От 1939 г. Хитлер се страхува от война на два фронта. През лятото на 1944 г. я получава в пълния ѝ размер.

разрушен Берлин, май 1945 г., изгорял райхстаг
1945

На 30 април 1945 г. Хитлер се самоубива в бункер под разрушения Берлин. На 8 май Германия капитулира безусловно.

Войната в Тихия океан продължава. На 6 август американски бомбардировач пуска атомна бомба над Хирошима, на 9 август – над Нагасаки. На 2 септември Япония подписва капитулацията си на борда на линкора „Мисури“ в Токийския залив.

Сметката: над 70 милиона мъртви, около три процента от населението на планетата. Съветският съюз губи близо 27 милиона, Китай между 15 и 20 милиона, Полша – всеки шести жител. Шест милиона от убитите са евреи, избити защото са евреи.

процесът в Нюрнберг, подсъдимите на скамейката, 1946 г.
1946

На 1 октомври 1946 г. в Нюрнберг съдът обявява присъдите. За първи път държавници са съдени не за това, че са загубили война, а за самата война и за това, което са направили с хората под властта си. Дванайсет смъртни присъди.

Светът, който излиза оттам, е построен върху спомена за предишния. Организацията на обединените нации е основана още през октомври 1945 г.; две години по-късно идва Общата декларация за правата на човека. Западна Европа започва да свързва икономиките си, за да направи следващата война между Франция и Германия невъзможна.

Цената на урока е 70 милиона души. Всичко, което оттогава наричаме следвоенен ред, е построено, за да не се наложи да го плащаме пак.

Следваща история

всички статии